автор: nellnokia

По малката уличка снощи в квартала,
заминал си юли, додето съм спала…
И хоп, по павирания гръб на небето
спуснал се тихо, с прашни крачета,
август – вълшебникът летен – на пръсти,
с прасковен дъх и ръчички чевръсти.

Духнал от изток леко морето,
стоплил на старото куче сърцето
и нарисувал смокини червени
в клоните бухнали, тъмнозелени.
Грабнал си вятър, облаци гонил –
джанки и ябълки долу наронил…
Погъделичкал децата с мустаци,
погнал нанякъде куп котараци,
люлка си вързал, щурците му пели,
додето звездите съвсем избледнели…

И уморено заспал на паважа
на малката уличка… Как да ви кажа,
хъркайки шумно в утрото златно…

Чули го хората. Разсмял ги приятно.
Хукнали, тропнали… Гракнали птички:
„Август е! Ставайте! Лято за всички!”.