автор: libra

моето време си тръгна
по звезден прашец с боси следи,
извървян път навит на руло..

в този свят пътувах към залези
и само насън летях към изгреви,
сребърна змия със седефени крила
и душа заключена във времето,
и сега когато моето време си тръгна
ти, колко си далеч от мен,
колко още си далече от мен..