автор: GalaGalina

Във ранното дъждовно юлско утро
Душата ми се събуди
преди мен
плъзна се безшумно
от топлата постеля
и бавно засъбира багажа си.
Сложи в куфара си
чувствата,
преживяното от мен
и опита ни
изтри сълзите ми
и ме прегърна силно.
Аз не си тръгвам-
започна да ми обяснява-
а не мога да остана.
Има разлика между това
да си тръгнеш
пред невъзможността
да останеш.
Накъде?- я питам.
Все още не знам,
но тук не можах
да си направя дом,
защото домът
е като тангото-
танцува се от двама,
а "у дома" е там,
където
си обичан и желан.
Говореше мъдрата ми Душа,
а аз търсех из себе си
останали сили,
за да стана
и да я последвам
защото
може ли да живее човек
без Душа?

07.07.2016г.
Медисън