автор: elder

–Стив, какво е човек да има работа като твоята?
–Като да управляваш подводница е–отговори той без да се замисля – Винаги има за какво да се тревожиш, винаги трябва да предвиждаш напред и винаги трябва да помниш, че най–малкото невнимание може да доведе гибел.
Но най–лошото е, когато трябва да запечаташ отсек, за да спасиш подводницата.
–Какво е това?
–Подводницата е разделена на части, които се затварят с херметични врати. Когато някъде се пробие корпуса и започне да влиза вода, вратите на другите части се затварят и така само пробития отсек се пълни с вода. И хората там умират, но никой няма право да ги пусне в другите, защото така цялата подводница ще се напълни и ще умрат всички.
–Това е жестоко!
–Да, но е правилно. Важното е винаги мнозинството да оцелява. Ако света беше идеален, нямаше да се случват лоши неща. Но той не е, и въпреки това трябва да живеем и да оцелеем.
–Имаш лоша работа –каза тя по детски
–Но си намерих добра жена – отговори той докато се опитваше да я намести в/у себе си, а тя се съпротивляваше, най-накрая успя да я принуди да лежи мирно отгоре му
Тя го погледа малко, подпирайки се с лакти на гърдите му
-Какво се чудиш...
–Ти имаш властта да решаваш за всичко, нали...
Стивън леко се насмя, мацето май не беше толкова лишено от меркантилност, колкото беше решил, интересно какво ли ще си поиска...
-За кое всичко? - попита той
-Ами как да живеем... В смисъл... Защо трябва повечето хора винаги да живеят трудно, какъв е смисъла? Не може ли да има за всички каквото им е нужно?
Президента я погледна с интерес, я виж ти върху какво си блъскала главата докато лежи отгоре му, първо за работата, сега това...
-Ами комунистите вече го пробваха това, чакай как беше лозунга... „ От всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите“, ами не се получава, строя се провали. Повечето хора не искат да има за всички, искат да има за тях. Да са по-успели от другите, да имат повече власт, да са по-известни, по-красиви, по-умни, по-богати. И ако вярват, че могат да станат такива, са готови на всичко за това. Да спят навън, да ядат от кофите за боклук, да се продават, да убиват. И ако имат шанса да преуспеят, тогава с голямо удоволствие почват да мачкат останалите за да не са им конкуренция. И ако отидеш да кажеш на един такъв човек да вложи 30млн в един завод, който ще съживи цяла област, вместо да си купи яхта, на която ще се качи 2 пъти в годината, той ще ти се изсмее. И в голяма степен ще е прав.
-Защо? - Катя беше истински изненадана
-Защото болшинството от хората се впечатляват само от показността. Демонстрирай богатство и сила и всички са в краката ти. Идея си нямаш колко от тези, за които четеш по вестниците колко са богати и какви големи бизнеси имат, са едни въшлювци дето и гащите им са на банката. Не е важно какъв си, важно е какъв можеш да убедиш останалите че си. Виждаш ли часовника ми – той вдигна ръката си, часовника беше съвсем обикновен, личеше си че е доста стар и не е пазен много, доста беше поочукан - подарък ми е от майка ми и струва сигурно 20тина евро. Нося го от 12 годишен. За първи път го свалих вечерта, когато реших да се занимавам с политика. Бях на 25 години. С Нина взехме заеми от всички за които се сетихме, събрахме 3000 евро и отидох и си купих един сносен часовник. Не ме питай как сме връщали парите. После си купувах все по-скъпи и по-скъпи. Нощта, когато научих че съм станал президент за втори път, първото което направих бе отново да си сложа този часовник след 23 години – той и се усмихна – 23 години нямах достатъчно власт и пари, за да си позволя да нося евтин часовник без да ме подценяват.
Катя беше легнала на гърдите му и пак се надигна на лакти, за да го гледа и Стивън и намигна
-Само не ги разправяй никъде тези работи
-Но щом сега си силен, защо не промениш нещата?
Той вдигна глава и лекичко я целуна по устата
-Защото не става така, зайо. Това не е филм, за да махна с ръка и да потекат реки от мед и амброзия. Политиката е като много сложна компютърна игра, не можеш да прескачаш нива и можеш да мамиш само в определени граници. И също като в играта, правилата не се определят от играча. Дори да си много добър играч, не си бог. Ако има някой, който искрено иска всички един ден да се събудят богати и щастливи, повярвай ми това съм аз, най-малкото защото мразя всички да псуват мен за всяко лошо нещо в държавата. Но няма как да стане, поне за сега. Аз съм рационален човек и затова я карам на принципа, правя каквото трябва, да става каквото ще. Хайде, стига сме говорили за сериозни работи, караш ли ски?
–Да
–Искаш ли да отидем за няколко дни да покараме в чужбина. Има частни курорти само за членове, хората са дискретни, няма журналисти. Пистите са хубави. Денем ще караме ски, а вечер ще пеем песни около камината и ще размахваме чаши. Ако се притесняваш, ще се погрижа да нямаме сънародници. Какво ще кажеш? Ако не искаш на сняг, може да отидем някъде на топло, например да се гмуркаме?
–А не може ли да си седим тук?
–Може, но искам да се чувстваш добре –той правеше лекички кръгови движения с таза си и усещаше как плътно притиснатото и тяло откликва – Искам да се забавляваш. Може да излизаме и тук, но местата са малко. Не мога да си позволя, да се разбере че имам връзка. А и това може да рефлектира и върху теб и да те постави в опасност.
–Ти ще ме пазиш –каза това с такава увереност в гласи, че го трогна
–Винаги и с цената на всичко– обеща той и закрепи обещанието със страстна целувка
И наистина го мислеше. Тя беше специална, много специална.