автор: windi

Бурята ни връхлетя внезапно.
Грабна ни, захвърли кораба
към озъбени безмилостно скали.
Мачтата прекърши с писък остър,
запокити в мрака нашите мечти.
В кораба отвори се пробойна,
но морето сякаш се смири.
Хвърлихме спасителните лодки
и се сгушихме в студа чак до зори.
Стигнахме брега изнемощели...
Бурята бушува само час.
И прегърнахме се мокри и смутени.
В джунглата ни трябваше компас.
Корабът потъна в океана,
но огря пак слънцето над нас.
И благодарих на Бога, че сме здрави
и прегърнати мечтаем пак на глас.