автор: apostola

И във жега, и във студ
аз съм лудото ти вино -
отлежал до днес мавруд
под небето ни от синьо.

Дълго зреех аз за теб
и за сладката ти мента.
В тъмния вечерен креп
вързвам ти червена лента.

В тоз върховен вече миг,
да започнем с твойта мента.
Не със шепот, а със вик
да се любим на момента.

А след този апетит
да преминем на мавруда.
Тоз живот ще ни е сит,
щом е любовта ни луда!