Небето смело свлече
раздърпаните дрехи.
Прибраха ги далече
в дома си върховете.
Проблесна светлината
в дълбоки, тъмни урви,
приспани в сивотата
на зимата ни луда.
Заключи небосводът
враждебни урагани.
ДарИ покоя кротък
на гордите Балкани.
Морето се отърси
от своя бяг безумен,
от яростния сблъсък
със бреговете будни.
Вълните вече нежно
прегърнаха скалите.
По тялото им свежо
куп бели зайци тичат.
Със нова мощ и гордо
с лъчите позлатени
като за скъпи гости
и слънцето разтреби.
Дано да ни почисти
душите почернели!
Във лятото лъчисто
окъпани да блеснат.
В очакваното лято,
наметната със вяра
и със сърце богато,
се втурвам зажадняла...