автор: apostola

Безоблачно синьо небе да ни гледа.
На всеки прозорец и птиче да пее.
В душите да грее луната ни бледа.
В полето зелено житОто да зрее.

А слънцето горе и лъч да изпраща
до всяка гадинка, листо и тревица.
И сутрин денят ни пътека да хваща
към залеза вечер, покрит от зеница.

И новото утре със чар да пристига,
със розова багра и пламък от свещи.
А пулсът му верен сърцето да стига
и нека ни буди за идните срещи.

Добрата ни дума мирът да изгражда
в живота безкраен, но винаги смъртен.
От всички любови дете да се ражда,
че само тогава светът е безсмъртен.