Обидата прострелва злобно
и в теб остава да тежи,
напразно абстрахираш се мисловно,
но болката не ще да намали.
Дали случайно или преднамерено
тя нещо скъпо в теб ще разруши,
с ирония усмихва се наперено –
Каква е тя? Какъв си ти?
И както есенният лист увяхва,
така се нечие доверие стопява,
а нечия душа под друга стряха
ще се уедини, ще залинява.
Това не е обида, ни предателство,
дали ще можеш сам да си простиш –
обидата или самото обстоятелство,
еднакви по виновност -Тя и Ти...