автор: Astrid

Когато ветровете засвистят
и прозорците затворят с трясък.
Когато върбите зашумят
и небето светне със страшен блясък.
Когато вълните шумно се разбият
в камъните остри и студени.
Когато ме погълнат и увият
в черните си, водни премени.
Когато почвата изсъхне
и пропука се под мен.
Когато бездната ме замъкне
бясно надолу в плен...
Когато очите ми за друго ослепеят
и видят само теб.
Когато ръцете ми потреперят
и сърцето ми се превърне в лед.
Когато оковите ме стегнат
и когато се почувствам жива -

тогава, и само тогава, ще бъда истински щастлива.