автор: KBoianov

Европа-пъстра, хубава Европа
на Моцарт, на Петрарка и на Бах.
Съдбата на вратите ти потропа.
И как се случи- просто изумях.

Европа с до небето катедрали,
със замъци,заводи, знамена.
Диваци идат - страшни, побесняли
и разрушават твойте писмена.

Европа- глуха, няма, ослепяла
от светския охолен сив живот
сега се буди с орда озверяла,
надянала й робския хомот.

И замъци на древни тамплиери
потъват във земите ти от срам.
Безписмени, безумни, подивели
пристигат глутници свирепи там.

Европа- скъпа и окървавена,
люляла толкоз гении, мечти.
Сега си стресната и ужасена
от злото, дето никога не спи.


И неми са черковните камбани,
щом неми са човешките души,
защото първо вярата остави,
а после я врага изпепели.