...а може би, не мога да те видя,
дори да знам, че винаги те търся -
съдбата е поредица събития
след първото изгубено разсъмване.
А всеки залез... мимолетна радост,
че си държал в ръцете си светулка -
нима не си отива всяко лято,
заради вечното очакване на друго...
...когато светлината падне,
забравяйки, че нещо е изгубила,
единствено нощта залязва
зад спомена от първото разсъмване...