автор: daro

Единствена успя да ме превземе,
обичайки ме чрез мълчание.

Така се случи: хранех котка
в едно мазе.
Опашката й като флирт
усукваше се върху моя глезен.

Отстъпвах се...
За първи път,
което значи вероятно –
и завинаги.

И пръстите ми потреперваха
от влагата на пъргавото й езиче,
омекваха като бисквити
моите пръсти.

А странно - любовта препусна в мен
със удвоени конски сили.

Отпосле ме свали умората.
(Стрелата й застига безпогрешно
и най-великолепния ни устрем.)

Сега понякога като хлапак,
закрил очи пред нещо страшно,
надничам тайничко през пръсти

и я откривам,
още я откривам –

една жена
с отключени врати

и

вселената от котешки очи,
засмукващи ме в тъмното.