автор: FluBalu

Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера
и със белия устрем на чайка.

Пет години сънувало в тъжно легло,
че си има семейство и куче.
И понеже е малко дете, не могло
да приеме, че всъщност е – случай.

И потърсило обич зад тези стени,
във които децата са много,
а пък, майки на други са всички жени
и да вземат сираци не могат.

И вървяло без страх през града, с часове,
за да стигне до парка, при нея.
Тази майка, която на сън се зове,
и която е – само за него.

Тя изгуби дете. Беше с тъжни очи.
То жадуваше нейната обич.
На добрите разбити сърца им личи,
че на много любов са способни.

Днес са майка и син. Но ще видите как,
с куче стават щастливците – трима.
Ех, да можеше всяко детенце-сирак,
своя майка и дом да си има!

Цвета Иванова