автор: Albatros

... преди смъртта да възвиси
и нашите души в небето,
да кажем своето: – Мерси! –
че поживяхме общо взето,

че с птички, хора и треви
светът тъй щедро е населен,
ужасно кратко c`est la vie! –
а пък живот е безпределен,

макар да бяхме само миг
из водопадите от Време,
животът, по-къс и от клик,
не смогна всичко да ни вземе,

каквото взехме от света,
го върнахме с достойна лихва –
и – спрял на сетната черта,
човек със обич се усмихва,

трогателен – и тъй добър,
прекрачва тленното си тяло...
Ако това се казва смърт,
е просто Време за начало.