автор: meiia

Ако знаеш колко ми липсва,
бездарно не ще философстваш.
Та не питай защо и прописвам...
Не ти го желая - боли до кости.

Когато си прибирам прането
и изключвам излишните лампи,
сякаш гася си света. И небето.
Бог ми скъса житейските щампи.

И се щурам, и не разтребвам
обиталищата си за пред хора.
Толкова обич в земята погребах,
че се бдя всяка вечер в обора-

на Мария на болките лягам
и навярно пред нея съм смешна.
Напоследък сърцето ме стяга...
Значи вярвам в нещо погрешно.

Значи още света си измислям
и за Бог съм в графа „фантазьори”.
Девет кръга обич съм истина.
Девет кръга не ми стигат за „Горе”: