автор: LeoBedrosian

Да се чете на Gnossienne №1

...задушавам се в стаята
с повехнали спомени
и пожълтели детски рисунки
по оронени стени.
Не мога да дишам въздуха
от младостта си
задушава ме със своята
безметежна свежест
кътана десетилетия.
Къщата ме затрупва
с преповтаряни
до болка отминали емоции
и аз тръсвам глава, но не мога да
да ги прогоня,
да забравя онова отминало време
на младост, на обич
на здраве и нежност
на взаимност, детски смях
и разранени колене.

Отварям прозореца за
настоящето и безнадеждното
за новото и самотно
мнимо съвършенство
без болка, чувство
и ненужна емоция
със подреденост, куха стойност
и куцо величие.
Доставям си поредното
мнимо удоволствие
и изпивам последната чаша
със омаен екстаз.
Оставям слънцето да доизгори
последните влажни следи
от миналото и се потапям
в блаженството на финала,
на окончателния край,
The end-a на настоящето
и началото на отвъдното
Съвършенство.