автор: somebody

Днес разказах за морето на татко,
за онова светлосиньо море.
Среща лична. И вечна, и кратка.
Как минават годините... Две.

Татко спи онзи сън, най-дълбокия.
От морето в очите ми сол.
Стискам тънка свещица. Болка е.
Шум на вълни. Мажор в си бемол.

А водата докосва нозете ми
и се влива навътре във мен,
да пречисти душата. Простете,
в този ден, че й липсва подем.

Татко, татенце! Спомен си. Вечен е
твоят поглед по морски зелен.
В хоризонта притихва... далечен.
Ти отново си близо до мен.