автор: dbutanski

Символ на Надеждата са Те: -
гордите ни древни планини,
тучните ливади, равнини,
буйните реки пенливи в здрач,
волният, невинен детски плач,
изворите лековити тук,
вярата и здравият юмрук,
песните и борбений им звук!

Всички ни разбират векове:
свои верни, стари врагове;
учени и прости - без писмо;
бедни и богати - все едно;
млади, стари - без приют и сан;
канен някой, както и незван;
хубави и грозни - до един,
реч подели ранна - до "амин"...

Словото ни звънко в говор мил,
що е творчеството ни красил,
първите копнежи в сънен час,
трепетът любовен във захлас
в утрините свежи на море
на едно ли пламенно сърце
и Родината ни мила пак,
труден ли са Те надежден знак?!

Мигар мъдрите поуки бол
от развихрил се без път разкол
ум не са наливали безспир
за спокоен и градивен мир?
- Е, то знае се, че някой път
имало е бурен, мрачен рът,
но нима е чужд за другите
падът, както и "услугите"?!

Идва после мрак възходът драг
след победен щурм под боен стяг,
заздравяват рани с чуден лек
и въздига ни тоз харен век -
с много труд, упорство, красота -
до прогрес, житейска висота!
- Древният ни род, по слънчев код,
нек е Богу истинний народ!!!