Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 859
ХуЛитери: 1
Всичко: 860

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСърце
раздел: Разкази
автор: vamp

Хубаво е детството на село.
Това си мислих, докато въртях педалите на велосипеда към село Ведрово в ранното утро на събота. Щях да изненадам с неочаквано пристигане любимите бабички и синковеца.
Две поредни недели ходех там и когато последния път казах на детето, че сигурно няма да мога да отида следващата седмица сърцето ми се късаше.
Хубаво е на село, да. За мен поне ...
Ето, последното четири километра спускане от съседното село и влизам там където всяко лято детството ми беше пъстро и наситено с емоции.
В последния момент петък вечер отсвирих всякакви ангажименти за почивните дни.
И как не, като сърцето ми е там. Синковеца и бабичките, и моето Ведрово за десерт.
Влизам в селото, спускам се по надупчената улица и не обръщам внимание на пустошта наоколо. Някога оживените улици, къщи и градинки сега се рушат.
Аз виждам обаче вместо това куп деца тичащи след топка, или прелитащи с балканчетата в надпревара. Други бъркат между отворите на ограда нечия, за да докопат розовите малини и весел чичко ги подгонва на шега. Някои са кацнали на черницата пред библиотеката и след час са омазани от ушите до лактите с лилаво. А бай Георги библиотекарят, в чийто двор е въпросното дърво си прелиства книга отсреща, дими с ръчно навитата цигара и очаква някой келеш като мен да влезе да си избере книга от лавиците. Трети са си направили бент в реката минаваща край селото и се гмуркат в калната вода за ужас на бабите си по-късно.
Ех, хубаво е на село !
Сега в една на десет къщи има живинка...
Но в една от тях времето е спряло.
И там е сърцето ми.
Спирам отпред...
Деветдесет и една годишната ми баба е помъкнала кофичка с вода за да полее нещо из градинката.
Вижда ме и от вълнение разлива ценната вода ...
Прегръщам я, целувам я. Обичам я.
Само за това си струваше час да пътувам с влак и още два да натискам велосипеда !
После повтарям процедурата с майка ми, която не вижда добре и лошо чува, но ме е очаквала с шестото си чувство.
Синковеца изскача сънен от къщурката и ме затрупва с информация за изминалите пет дни.
Колко малко е нужно на човека за да изживее минутка щастие.
Тази минутка ми се стори час, ден, година, век ... а след ден, когато мислех да си тръгна изглеждаше само миг.
Набързо оправям спуканата гума от колелото на малкия и поемаме към река Луда Камчия. До съседното село Завет има чудно местенце за къпане и само след минути ще сме във вира заобиколени от водни кончета и плясък на вода.
Привечер поливам набързо градината, за радост на бабичките чийто поне двудневен труд съм спестил.
Колко им трябва на бабките да са щастливи.
Един син, внук, който да им даде обич.
Простичко е.
Ние българите го умеем, защото сме свързани с корените си.
Някои все пак го забравят, но настоящето е такова. Лошо.
Обаче добър човек ли си, от лошото добро става !
Почти вековната си баба Станка визирам.
Която с вече починалия ми дядо Велко са ми дали първите седем години. От които помня повечето. Защото са ги напълнили със спомени.
Седим вечерта на масата пред къщурката. Сипвам ѝ винце розе, доливам лимонада и чукваме наздравица. Говорим си.
- Не е живот вече, Гошо - казва ми с мъка. - Заради вас само ми се стои още, но не е живот ...
Гледам я и мълча.
Иска ми се да и кажа, не си отивай бабо !
Отидеш ли си, усещам че детето в мен ще умре ...
Кой съм аз, та въртенето на Земята да спра ...
Мислех на следващия ден следобед да си тръгна, но оставам още една нощ.
Нищо, че в понеделник сутринта трябва да тръгна по тъмно с мъждукащо фарче на колелото...
Всеки миг с любимите хора е колкото живот цял !
Сутринта в четири измъквам се тихомълком. Погалвам спящия ми син ...
Тръгвам ...
А само преди часове се борихме по леглата.
Карам в тъмното, но изпълнено със звезди и се радвам, че го оставям при добри хора на добро място.
Дано порасте добър човек !
На добро място. От нас зависи ...


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.07.2016 @ 23:21:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   vamp

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 03:43:12 часа

добави твой текст
"Сърце" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сърце
от Marta на 14.07.2016 @ 11:17:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Хубаво е, Вампи! Синковец значи - жив и здра да ти е! И скъпите на сърцето ти майка и баба! Да има кой да ви посреща, изпраща!


Re: Сърце
от mariq-desislava на 14.07.2016 @ 13:27:00
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че го написа - и мен ме владеят подобни мисли от сума ти години насам, тази топлота, неотмираща с времето ни прави Човеци, така че не се притеснявам за синковеца.:) И моето детство беше такова, с единствената разлика, че бях горд притежател на дядо, баба е починала година след като съм се родила - като късно родено дете можах само за няколко лета да се порадвам на това блаженство - да си на село с дядо. Нека няколкото ти сърца в едно да те радват още дълго, а ти липсваш.{}