автор: SASH_4o4i

Живеем в миг. В история със минало. Без време.
Намерих те след всички счупени, изгубени мечти.
И когато виждам те аз искам да си взема
Повече от своята мечта – защото тя си ти.

И така настъпва хаос. Във живота ти. И в моя.
Въпроси. Кой съм аз? Коя си ти? Дали сме цяло?
Грешник ли съм търсещ своето спасение в покоя
който даваш ми когато ме обгърнеш с тяло.

Сега зависим съм и пристрастен съм – любовта ми само твоя.
Влюбен мъж съм /и дете / и те обичам…но съм сам
Грешно ли е , че те искам и че искам да си само моя..
Грешно ли е, че единствено аз искам да ти се отдам.

И чувам глас в главата си, говори –
За помощ никого не викай, помощ няма.
И всъщност е така – аз нямам повече какво да сторя
Чувал съм – потъваш или плуваш. Когато любовта е толкова голяма.

Но всъщност стигам ли във своята любов до крайност?
За нея зная, че на всичко съм готов…
Губя ли те…или просто губя чувство за реалност?
Аз имам само теб…и уморените си думи за любов…