автор: lnch1305

Изтрий сълзите си. Когато плачеш,
изтриваш част от мен. И от безкрая...
Когато те обичам, няма начин
да ме раниш. Дори и да не зная
какво ми даваш и какво ми вземаш,
какво превръщаш в спомен и в доверие...
Звездите, от очите ти изгрели,
създават в мен завършено безвремие.
И радост. Но сега изтрий сълзите!
Те нямат сила на добра магия.
Защото красотата ти полита
и се опитва в мене да се скрие.
Изтрий сълзите! Вярата е всичко.
Тя слънчево в копнежите проглежда
и със сестра си – живата Надежда
пречупва моя страх – да те Обичам!