автор: apostola

Години вече аз живея
под синия небесен свод.
И все се радвам, че умея
от времето да сбирам плод.

От всяко изворче в полето
аз правя кладенец дълбок.
И всяка глътка от котлето
смекчава погледа ми строг.

И всяка мисъл над Балкана
от мене иска да летя.
Но господ праща ми покана
за всичко земно да платя.

Така любимата планета
ме прави смъртен по закон.
Отвъд полето със лалета
ме чака моя Рубикон.