автор: dido080

Двуетажната торта, която мама бе направила за рождения ден, от който е първият съзнателен спомен имаше кръгла форма. Пипалата, бяха отрупани с шоколадови пръчици. Сметанов мирис, като от сладолед „ескимо”, се носеше от етажите, крепящи се върху твърди като направени от пластмаса рози- червени и искренни. Тортата наподобяваше октопод, завързан за житен стълб.
Очите светеха- като че ли се намираше по средата на море. И същото желе, което се отделя при престоя на октопода дълго време на едно и също място, бе втвърдило пипалата. В тях се бяха смесили още сокове. Бадеми подпираха каросерията на автомобил, направен от станиол
Парафинена локва лижеше покрива му.
…обичали да правят къщички от захар, обичали да сипят оризови зърна върху покривите. Коминът до октопода бе задръстен от целувчен крем, ванилия и листа. Наелектрезиран от безпокойство затворих вратата.
По едно време се породи усещането, че шоколадовият съм Аз.
Стражите, които мама бе изпекла от тесто приличаха на навигатори. Погледнах ги в очите, когато фикусът и гипсовият корниз започнаха да потъмняват.
Вратата на хола рязко се отвори. Навигаторите, на които явно отнемаше доста усилие да движат пипалата /посредством някакви ръчки/ на луминисцентното чудо, /наричано и октоподов житен-стълб/, замаяни от течението, което се бе образувало, изпуснаха управлението. Октоподът се сгромоляса върху масата и пипалата му се раздробиха. Появиха се локви. Запалих свещичките наново.

На рожденият си ден съм буледувал. Разболях се от яд, може би. Тогава снегът бе затрупал пътищата и дърветата.