автор: osi4kata

Създаде Господ мъж -
да му работи,
добитъка му да пасе
и да наглежда божите имоти,
когато Бог намери за добре.
Отпърво беше този мъж послушен,
изгърбен боязливо във поклон,
прехранваше се с диви круши,
заспиваше и без заслон.
Не се нуждаеше от нищо друго,
водица пиеше от бистрия поток
и като алтав без отказ се трудеше
за своя мил създател, своя бог.
Създателят, нали е благороден,
изпита благосклонната си жал
и награди богато роба
с компания, каквато той не бе мечтал,
насън единствено я беше мяркал -
двукрака, гъвкава сърна,
със смугла кожа, без едничка шарка
по нея. "Ето ти жена -
му рече Господ - нека да ти готви,
нуждаеш се от топличка храна.",
след това набързо Той създаде котка
и дълга съскаща змия..
"Вървят в пакет. Взаимно се заменят,
щом се наложи (има го в закона).
Пази се, сине, ако трябва - бегай,
когато тя излезе от резона.
Жена е това, не винаги логична,
не винаги разумна и.. нахална,
но я създадох ти да я обичаш,
че с тази работа съвсем се чална.
Оставям те сега наволя
да служиш предано на своя Бог,
но заповядвам, не се моля -
не яж от онзи мамещ плод,
зазрял и сочен на дървото,
което вчера сътворих,
защото ще вгорчиш живота
на двама ви. Разбра, нали?".
Остави Господ двамцата във рая,
насочи взор към по-добри дела.
Мъжът походи месец-два замаян
от тъй внезапната жена,
а после свикна да я гледа
как сбира билки и вари
в една огромна бяла делва
от тях питателни чорби.
А вечер сядаха под навес,
от нея лично пригоден,
нахранваха се живо-здраво,
той после спеше изтощен,
а тя се взираше във мрака
да види нейде светлина,
в оная райска непонятност
и ето, че веднъж съзря
змия,
увита елегантно
на ствола на едно дърво -
разлистено и неголямо,
с един единствен мамещ плод.
Незнайно как змията прати мисъл
във девствената женствена глава,
че този плод за нея е орисан
и трябва да го хапне на мига.
Жената бързо-бързо се изправи
и в падналия райски мрак
съвсем съзнателно направи
две крачки, после пак и пак.
Достигна до дървото със змията,
протегна се и скъса онзи плод.
От папрата излезе като вятър
копнеж за по-добър живот.
Отхапа тя от ябълката сочна,
по тялото ѝ плъзна топлина,
във тъмното очите ѝ като на котка
откраднаха от нейде светлина,
луната в тях потъна и покълна,
противно волята на Бога,
за да остане дълго, много дълго,
да я души до изнемога
с примамливите си загадки,
с проклятието да ги разгадае,
за да успее над живота си да властва
и роба божи да омае.
Видя го тя за първи път различен,
в съня си не изглеждаше на роб,
на бог смален в размер приличаше -
разголен, милостив човешки бог.
Жената никаква закуска
онази сутрин не стъкми,
присви кокетно пълни устни
и даде вид, че още спи.
Мъжът е. знаем, сутрин гладен,
тъй гладен, като за двамина
Затова изобщо не се бави -
захапа другата половина
на сочния наченат плод,
търкулнат (види се) случайно
до глиненото му легло,
от нечия ръка незнайна...
И после... всички знаем после
какво последва. Божи гняв.
Не канят ни дори на гости
приживе в рая. Грях след грях
записва Господ в нашите акаунти,
държи ни ужким под око.
Но според мене, отначалото е знаел
какво ще стане и защо.
..
Р.Симова, 2016