Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран
Колко удара тежки поел си
в задкулисни игри? Хвърлен зар.
До десета глава стигнах, ето -
ту на трон си, ту дрипав клошар.
Единайсет, дванайсет… петнайсет...
Чувам марш и фанфари кънтят.
После няколко страници липсват.
Без душа ли живя? Като в Ад?
Бели листове в края притихват,
четивото оставям за друг.
Взех перо, капка тъмно мастило;
подпис драсвам: " Аз четох дотук!"