автор: erka

Смиренията не.
Преплувах,
онези девет кръга невъзможности.
На вятъра на сляпо се опълчих -
рибарска мрежа бе платното ми.
Засаждах ябълки на хоризонта,
но ни една не пусна корен,
а всеки изгрев вярваше, че може
предишния си залез да повтори.

И чувствата отмиха бреговете,
преди да прецъфтят на облаци...

...докато скитат в Раят ти нозете ми,
върви по дяволите, Боже.