автор: pavlinag

Нямаше право
да прекрачваш прага на анонимността
и изневиделица
да нахлуваш в живота ми,
след като не си имал нужда със тебе да бъда жена
и да смущавам
покоя ти.

Нямаше право
да ми разказваш за твойта любов
и да ме караш да страдам със мъката ти,
след като всички са имали достъп до твоя живот,
а ти си се наслаждавал
в безпътицата.

Някакво зло
отмъщение към всички жени,
дето са те отсвирили,
но боли,
знаеш ли колко много боли,
че поставих в краката ти
своето минало!

И не знам...
Дълго браних се да не бъде със жлъч,
все си казвах, че ти ме разбираш.
Не, не си за мен
онзи приказен мъж,
който искам сълзите ми да попива.

И не знам
как във цялата тази тъга
за пореден път ще оцелявам.
Не постъпвай така.
Никого на света
нямаш право да го караш да страда.