автор: apostola

Загледан във очите ти искрящи
и мъжката ми същност осъзна,
че имаш ти и дарбите блестящи
душата да превърнеш във хазна.

И със богатството във душата мъжка,
ще се почувствам, като златен мъж.
Земята в земетръси да се тръшка
ще ме вали балсама, като дъжд.

И всяка капка щастие ще носи-
ще се изправям с ръста си възбог.
И в сребърни космически подноси
ще черпя аз създателя ни бог.