Край пътя каменна чешма стои.
Вода студена от чучура ѝ струи.
Пред нея равна мòрава полянка.
И плачуща върба ѝ пази сянка.
Строил я някога зидар един,
във памет на покойния си син.
От пътя си до нея се отбих.
С водата ѝ кристална се напих.
На сянка под върбата поседях.
Бащата и сина му споменах.
И я възпях във няколко куплета -
разкошни като гробищни дървета.