автор: elsion

Когато скокнат думите опасни,
а разговорът ни не заговори,
съгласните ни стават несъгласни
и блъскат ядни звуци в непрозореца.

Очите ни тогава не прозират.
Стъклата им разтеглят безобразно
безобразите ни. Неотразими.
Затуй и огледалото е празно.

Когато станем при това бездушни,
душите ни смутено се разбягват
и някак се измъкват през отдушника.
Телата ни обаче задушават се.

Тогава сме така... невероятни
сред всички вероятности раними.
Когато с теб се мислим наобратно.
А мислите звучат необратимо.