автор: VladKo

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кирливец и г*з.
Направо зяпнах от учудване. Без да се смути, Т. рече на новодошлия: «Клати ми шалтера!» Онзи отвори стенния шкаф, погледна вътре и каза: «Да се ч***м в ушите.» Т. му отговори: «Ч***й се в ушите!» И все така усмихнат, непознатият си излезе.
После Т. ни обясни, че въпросният посетител имал навика постоянно да крънка вечер хляб под претекст, че през деня забравил да си купи. Един прекрасен ден на Т. му писнало от тази експлоатация и му казал: «От днес нататък ще си искаш хляба на български.
И се оказва, че «аз съм мръсен кирливец» на български означава «добър вечер», «и г*з» ще рече «искам хляб», «клати ми шалтера» значи «виж в шкафа», «да се ч***м в ушите» е нещо като «не виждам нищо», а «ч***й се в ушите» пък е българският начин да кажеш, че съжаляваш.
На хроничния безхлебник не му беше съдено да покори нови върхове в изучаването на българския език – руските хромозоми на Р. явно се разбунтували и той разкрил на хлебния експлоататор особеностите на лингвистичното му обучение.