автор: Gabriel

Маската красива, е разрязана,
леден блясък, хладна ласка,
протегната в дъга стоманена;
сълзи поточе алено
във ручей да порасне
и в завивката си топла
да прегърне бреговете
пресни, ухаещи на тленност...

Изражение на лотос
необезпокоено
моето следи;
повея ме студено
несломима кроткост
зад стъклени очи,
но истината ярка
топло капе
в пода грапав
от бледите страни

сега наред си ти

*

Пак пред тебе съм,
твое огледало,
затвор от кошмарен сън...
Мене счупи,
свободна бъди, и цяла

Свободно ще бъде и всяко парче;
ще намеря пак себе си, без
отражение...