Морето брега не обича...
И мисля, че вече си струва
пак Черното да го наричат.
А беше тъй синьо-зелено!
А беше спокойно и топло...
Към него с очи устремени,
преглъщах аз своята болка.
И сляхме се неповторимо -
море и човек! Беше лято...
Тогава усетих, че има
защо да си сбъднеш мечтата!
Морето сега се вълнува.
Вълните със вятъра тичат.
На пясъка лято рисувам...
Рисувам, че пак те обичам!