автор: wingless

Следобедът потръпва и се рони
на хиляди несбъднати неща.
Превръщат се надежди и сезони
в бразди по натежалата земя.

В останките им времето присяда
по буците на жилавата пръст
и хоризонта бавно се снишава
до силуета на човешки ръст.

Докосващ недостъпния си връх
във недовършен опит за летене -
по-кратък от един-единствен дъх,
но колкото несбъднатото време.