автор: elsion

Опитвам да съм като другите.
Разпервам ръце и вървя по въжето им,
по изтънели струни.

Опитвам да изляза от себе си.
Отчаяно да се оставя
другаде.
Да викам : "Не съм!...
Не съм с нея!"
Да вържа на възли чувствата,
моите недодялани лудости.
Моите карикатури.

Някъде между релсите,
точно преди да залитна по тях,
точно преди да се врежа
право в насрещния влак,
виждам го,
и се разнежвам.

Мъничко, мило и крехко
охлювче мъкне вселени
на кадифени плещи.

Докато аз мъкна мрак.