автор: rumpel

Две феички в черешови цветчета,
облечени в светулкови одежди,
си ритат преспокойно със крачета
и някъде зад здрача се оглеждат

дали край тях прелита майски бръмбар,
дали с крилца е ожужил простора?
Под тяхното дърво разтваря тръни
трендафил жълт, разлистил се наскоро.

И пролетната вечер е безкрайна -
на люляк и на бял жасмин мирише.
На феичките приказната тайна
я знае само влюбеният лишей.

Защо е влюбен? Ами много просто!
Във камъка е впит като със нокти.
И чака да му се явят на гости
две феички в блестящи летни рокли.

И с ласка бегла те ще го погалят,
а лишеят щастлив ще завъздиша.
И дълго ще очаква портокален
най-хубавият изгрев, по-възвишен

от всякакви премислици и думи,
в които се е скрил както изглежда.
И неусетно приближава юни,
наметнал лятна билкова одежда.