автор: pastirka

редактирано

Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона ни цветен, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.

Тези черни череши! Тези сладко-горчиви огньове!
И до днес ги преглъщам със мъка и сълзи в очи.
Аз не знаех тогава : без татко ще съмне отново,
а прекрасният плод, натежал от тъга, ще горчи.

Хапна няколко - шепа... и после до мене се свлече.
Помня звук от линейка... лицето... бе восъчно бял.
Как не исках да вярвам, когато смъртта го отвлече,
че ще влезе в земята, че вечния сън е заспал...

...И дървото изсъхна. Само мен пощади дървояда.
Ето шепа череши, вземете, за Бог да прости!
Расне младо дръвче, но животът костилков присяда,
а в сълзите ми черният сок от череши блести.