автор: Gabriel

Дали вратата е затворена във кухнята,
да не би пералнята да ни шуми.
Не е панелът като тухлата,
не сме сами дори и зад стени.
Съседката се чува, пустата,
надига глас, детето пак гълчи,
отново театър на завеса спусната
няма как, ще се изтърпи.

Дали оставили сме нещо пуснато;
за друго мислим ли, или уви,
на простора май забравили сме чувствата;
хладилникът искрите замрази.

От делниците ръбове пропуснати
ютия глади в смачканите дни;
изхабено е отдавна лустрото,
умората сълзите ù суши.

Пак говорим, надали се слушаме;
нима сме се превърнали във уреди;
от огъня остава само пушекът;
накъсо кабели живота са стопили.