автор: question_of_my_mind

Ноща отдавна сляпо се удари във звездите,
камбани няма дето да отмерят полунощ,
а аз се чувствам все едно, че се събуждам сутрин
и боже как обичам, да усещам, да усещам дишайки
Море и чайки, пясък, дълги нощи ..
къде е този близък собствен странник на съня ми,
за който ще си струва да се усмихвам денонощно
и да забравя, .. разликата между усета за сам и двама
Живота всъщност в нас започва, ако ни има
и тук, и там, в мечтите .. и нищо че обичахме до смърт
Каква позорна обич ще е, ако не живеем утре,
и не обичаме живота, .. защото, защото!