автор: ganima60

Следвах стъпките на живота,
не ми остана вече младост,
облякох дрехата на самотата,
но взорът ми остана буден.
Самотата е малък праг в живота.
прескочиш ли го си свободен,
да съзерцаваш звездите и земята,
да бъдеш с чайките приятел.

Чайките не спазват правилата
и аз искам да съм като тях,
да се рея волно в небесата,
да превърна самотата в спомен.