Музо, моя, прекрасна,
с очи от чисто небе.
Ако знаеше колко ми липсваш,
долетяла би бързо при мен!
За миг, дори, да те зърна-
малка награда за мен.
Когато обратно се върнеш -
свършва чудесният ден.
С тъгата оставаме двама,
във свят мрачен и скрит.
Сълзи от очите се ронят
и сбирам солен маргарит.
Музо,моя, вълшебна,
с лице като кръгла луна.
Върни се обратно,любима!
Дари и на мен светлина!