Видях неща, които никой не е виждал.
Видях земя, осеяна с поквара.
Видях душа, потъпкана от изрод.
Смъртта видях – приятелката стара.
И себе си видях – едва пристъпил
към смисъла на простата причина -
да се опитам да намеря пътя,
потънал в блатото наполовина.
Видях измислен вожд. Видях и книга,
която не четат, но я цитират.
Видях любов, която не достига.
Видях простака умния как спира.
И както гледах – ослепях от лудост.
Сърцето ми се вкопчи във гърдите,
заблъска и проби, макар и трудно
и полетя свободно към звездите!
По навик продължих, но скоро рухнах.
Не може без сърце да се живее.
Безстрастно, безнадежно и без укор
разбрах, че просто няма да съм с нея.
Видях неща, които нямат смисъл
и всеки ден без край се преповтарят.
А аз мълча. Мълча и гледам слисан
светът как гасне без любов и вяра...
Събудих се и просто те прегърнах.
Ти се усмихна и небето грейна!...
От онзи свят за теб ще се завърна -
надежда моя, моя ненагледна!