Увертюра, кувертюра, конфитюр.
Фатална е мисълта, че човешката раса участва пряко в хода на един първоелементарен процес, който се казва “Еволюция”, и си въобразява, че нейният генетичен материал е създаден от живи същества, но греши - това е геномът на “снимките” – прародителите ни! Затова сме кухи духовно и безинициативни като фотоси. Не е за вярване, нали ?!?!?!
Ами, чуйте тогава Историята. Фотографската история на нашата хартиена циливизация!
След няколко милиона години Снимковата планета от мъглявината Голямата Пръдня започна бавно и безвъзвратно да се променя: снимките се деформираха се, пожълтяваха, избледняваха - на някои от тях вече не можеше да се различи фотографският образ.
Ландшафтът на самата планета бе осеян с кратери от ударите на паднали астероиди. Повърхността на самите кратери представляваше еднородна маса от изгоряла, опърлена фотографска хартия. Агресията на метеоритните бомбардировки продължи доста милиарди години, докато цялата планета не се превърна в една еднородна хартиена маса. И ето че в един никакъв ден една заблудена комета взе, че се блъсна в тази планета – билионите литри вода се разляха от раз по повърхността, превръщайки я в хартиено-каменисто-водна пихтия. Измина още някой-друг милиард години и в този буламач се зародиха първичните целулозни водорасли. Отначало водораслите се множаха безполово, както им падне, във всякакъв вид и форма, докато едно водорасло взе, че си легна с друго. Една прекрасна нощ бременното водорасло взе, че роди едно мъничко водорасленце, много приличащо по цвят и съвест на двете си родителски тела – така се създаде едно парче ДНК, натоварило се доброволно с бремето на наследственностът. И оттогава като се е започнало едно еб...не: сладко и отмъстително, агресивно и нежно, импулсивно и планирано, подбрано и безочливо, на пу...и, дупета и нрави, на чест и достойнство, на гордост и суверенитет, на мамки, на принципи, на мнения и заблуди, на авторитети, на покорството и свободата. И това бе само едно голо начало. Начало на рода биологически.
Пип Волант, "Кашкауел или Втори дубъл", стр. 3-4