 |  Небето е несигурно пристанище
за кораби въздушни на желания.
Земята тегли те неумолимо
към своите недра
и не оставят стъпките
следи в пръстта.
Човек за нещо трябва да се хване,
по пътя си подслон да си намери.
Той знае - дълго няма да остане
във свят, създаден от химери.
Импулс да продължава своя поход
му дава радостта от слънчев ден.
Свидетел и участник
в чудесата на живота
забравя, че е всичко тлен.
Публикувано от BlackCat на 14.06.2016 @ 07:17:15
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Между небето и земята" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Между небето и земята
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.06.2016 @ 11:41:36
(Профил | Изпрати бележка) | Да, трудно се закотвяме за земното, без слънчев ден и слънчева усмивка...
Особено когато корабите в облаците са развели платна и ни дърпат да отплаваме. :) |
Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 14:42:58
(Профил | Изпрати бележка) | Това си е прочит между редовете. Какво друго ни остава, освен да отплаваме, когато пристанището е несигурно...
|
]
Re: Между небето и земята
от doktora на 14.06.2016 @ 12:07:50
(Профил | Изпрати бележка) | ...тлен, душите да спасим...с добрини, знаеш камея.:)
твой, ниело |
Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 14:44:01
(Профил | Изпрати бележка) | | С добрини казваш, ами когато не искаме да сме все добри? |
]
Re: Между небето и земята
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.06.2016 @ 18:08:01
(Профил | Изпрати бележка) | Течението на неумолимото време
разрушава нашите въздушни кули,
опитва се безскрупулно да вземе
и малкото ни светлочисти молекули,
изпълнени с любов и със надежда,
пречупва ни крилете безвъзвратно,
и към земята, без милост ни привежда...
Обичай ме сега, обичай ме стократно,
защото имам само теб, а ти пък само мен
зад нас е мрак и няма път обратно,
без влюбените си очи сме само тлен... |
Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 19:24:37
(Профил | Изпрати бележка) | Това си е чиста класика - Обичай ме сега ... Красота! Напомни ми на нещо от "451 по Фаренхайт".
Бъди ми вярна, о любов и аз на теб.
Светът фалшив пред нас блести
като изваян от мечти,
но в него няма нито страст,
ни сигурност, ни мир, ни умиление.
Объркани стоим и ти и аз
сред подлостите на сражения
между слепци, воюващи в нощта.
|
]
Re: Между небето и земята
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.06.2016 @ 19:53:20
(Профил | Изпрати бележка) | Сами сме, трепетни и голи,
около нас, звъни безспир нощта,
за милост няма да се молим,
във устните ни скрита е мощта :))) |
]
Re: Между небето и земята
от mariq-desislava на 14.06.2016 @ 18:58:00
(Профил | Изпрати бележка) | И нищо не остава уж от нас,
а именно чрез нас светът остава.:)
Това твоето си е пейзаж на душата, оттук до края на света и след това. |
Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 19:27:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Пейзаж на душата, казваш. Разхождах се вчера сред едни зелени хълмове, погледнах към небето и думите се появиха. Благодаря ти! |
]
Re: Между небето и земята
от Gabriel на 16.06.2016 @ 11:28:54
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми темата; на мен също ми е любима. Още повече ми допадна начина, по който е изградено стихотворението - с достъпни, но замислящи изрази.
Иначе да, човек не се замисля за преходността си и забравя за основни неща, къде нарочно, къде отнесен от собствените си желания. Човек може да зазида и циментира всичко с амбициите си, но тогава няма да остане кал, нито за оставяне следи, нито въобще за контакт с природата.
Поздрави! |
Re: Между небето и земята
от kameja на 19.06.2016 @ 13:12:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Не се замисля и живее така, сякаш времето му никога няма да свърши. Благодаря за интересния коментар! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 816
ХуЛитери: 2
Всичко: 818
Онлайн сега:
