автор: ariel_b

Аз бях дете. И пеперуда бях.
Бях цвете, пясък и луна.
Във всичките сезони бях една.
Да бъда твоя пролет не успях.
Със мен изгряваше денят.
На слънцето карминените устни
целуваха предателски и вкусно
лицето ми, тревата и света.
Бях топла като летен вятър.
А думите ми бяха песъчинки.
Пресявах си несбъднатото минало.
Рисувах си малиново и мокро лято.
Сега си в мен. В очите ми изгряваш.
Дъждът е спрял. И няма ги сезоните.
И миналото спи. И няма спомени.
Сега си тук. И няма да избягаш.