автор: FluBalu

Върбите плакнат своите коси
в зеленото сърце на жабуняка.
Под пазвата им, няколко кози,
от капките живот си правят мляко.

Пастирът е в ръцете на Морфей,
а в капата му слънцето е заек.
Мъхът е пасторално кадифе
и тайните на всички твари знае.

С очи разнищвам благия живот
и с мигли го люлея – да остане.
Едно щастливо бяло същество
със млякото си после ме нахрани.

Не смея този миг да назова,
защото най-прекрасното е смътно.
Но има още път да извървя.
Сега съм просто сит от гледки пътник.

Цвета Иванова