автор: lnch1305

Любов си представи. Любов, която пада,
изправя се, върви...Отива право в ада.
Жена си представи. Жена, която тича.
Вратът ми се изви да гледам и обичам.
И мъж си представи - на сън как се обръща.
Животът го преви, но си остана същия.
Дете си представи – как бляска със очички.
С крачета то разви завивките на всички.
Цветята не цъфтят, когато няма грижа.
Дали за първи път отказвам да се виждам?
Или за сетен път в пръстта недополята
откривам, че светът е низост неизпята?
Любов си представи. Любов, която пада,
но някак си успява да се позадържи...
Изправя се. Върви... Мечтае, вярва, страда.
И в ада ще се справи. И в рая ще тъжи...
Така е с този свят. С мъжете и с жените,
С децата и с цветята. С животът и смъртта.
Еднакви са нещата. Но са различни дните,
когато ни разделя и свързва любовта.