автор: marisiema

Не, не заглушавай безпомощно
надеждите, крепили ти душата.
Провикват се те силно в тъмни нощи,
когато се е скрила светлината.

Когато всички сетива от болки
пронизват мозъка ти като изстрели,
когато въздухът, гъмжащ от спомени
връхлита върху тялото изстинало.

Това е страшната цена, с която
заменящ обичта и в студ се гърчиш,
когато надпреварваш се със времето,
но няма как назад да се завърнеш...

О, Боже, друго днес света ни населява,
приело формата на тъжен навик,
на сигурност, пари, деца и слава -
платени с изподраните ни длани.

Но ти не заглушавай, чуй сърцето!
Като камбана нека те рзтърсва
със ударите силни и човечни!
Животът миг е и за жалост свършва...