Ще си отида – като светъл порив.
От сънищата твои. От мечтите ти.
И ще оставя вятър да говори.
Той с моите ръце помилва дните ти.
Ще си отида – като светлината,
която всяка сутрин ни намира
и побеждава мрака. Но душата ми
е прилеп, който само мрак избира.
Ще си отида... Всъщност мен ме няма.
Изчезнах. Изпарихсе. Всичко свърши.
И любовта оказа се измама –
израснал клон, от времето прекършен.
Ще си отида. Искам да ти кажа,
че ако можех, просто бих си тръгнал,
от този свят. Но има нещо важно,
което се надявам да се сбъдне.
А то е... То е пак да те напиша
и да си спомням как как към мене идваш...
А аз те гледам – гледам те и дишам,
без да си мисля, че ще си отида!